Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2015 15:59 - Кое е най-красивото място в България, което сте посетили лятото?
Автор: blogvalna Категория: Новини   
Прочетен: 89568 Коментари: 49 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Здравейте, блогъри!
В разгара на лятото и в най-отпускарския месец август - отправихме към вас приятното предизвикателство - да опишете идеалната лятна почивка за вас. Обявихме конкурс и сме щастливи да ви съобщим, че специалната награда, уикенд за двама в хотел „Лион“ – Боровец, отива при Klea, а наградата може да се използва до 30 ноември тази година.

В началото на септември добавяме и още едно предизвикателство. Стартираме конкурс – „Най-красивото място в България, което посетих през лятото“. Очакваме пътеписите ви на БлогБГ, а наградата отново е уикенд за двама в хотел „Лион“ – Боровец.



Гласувай:
29


Вълнообразно


1. joysii - " Кое е най-красивото място в ...
08.09.2015 17:16
" Кое е най-красивото място в България, което сте посетили лятото?"
.....................
!!!!!!!!!!!!
Кое е най-красивото място в България, което сте посетили през лятото?
цитирай
2. vestavestalka - Понеже не ми изкарва нищо на БлогБг, публикувам тук:
09.09.2015 10:09
ТАМ, ОТКЪДЕТО КОРШУНИТЕ ПИЯТ ВОДА


Според старинна притча, някога Господ раздавал земя на народите, а Дяволът седял наблизо и си щипвал от всяко кътче най-хубавото парченце. Дошъл ред на българина, който бил последен на опашката след дълъг и изнурителен ден на нивата. Господ нямал какво да му даде, защото щипването ставало за сметка на всеки следващ народ, а той милият, по вече известни нам причини, бил най-отзад. Обърнал се Господ и видял чувалчето на Дявола с откраднатите късчета земя. Изсипал го Господ върху Земята и що да види – имало всичко – равнини, планини, реки, морета, девствени гори, водопади, пещери и какво ли още не. Замислил се Господ, дали да даде това райско подобие на българите, но преценил, че ако им го откаже, те ще тръгнат да избиват другите народи, за да завоюват земята им, затова им дал днешната България – земя, наситена с всякакви красоти, на която й трябва трудолюбив и грижлив стопанин, за да засенчи всички останали страни с прелестите си.
За Крушунските водопади научих преди две години от интернет. И от толкова време съм влюбена задочно в тях. Но нали казват, че човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му – аз правя всичко възможно за сбъдването им, защото моите мечти не са мегалитни , а са скромни и най-важното – изпълними.
Чрез агенция „Поход” се записахме за екскурзия до тази дестинация и в една прекрасна юлска неделна утрин, в седем часа, потеглихме от катедралния храм „Александър Невски” в София.
Крушунските водопади, за които става дума в моя пътепис, са разположени в местността „Маарата”. Веднага направих справка за етимологията на думата. Оказа се, че на три езика означава описание, което чудесно може да се каже, че е дало наименованието на местността и прилежащата й река. От немски, геоложкото й значение е фуниеобразни или цилиндрични дълбочини, образувани на земната повърхност поради вулканична дейност, често пълни с вода или езера в кратерите на угаснали вулкани. На арабски думата има значение на „пещера”, а от еврейски се превежда като „вода от планината”.
Входът към тях беше 2 лева, но за тези пари не съжалих изобщо, защото гледката, която те представляват заслужава много повече. По кокетна екопътека с дървени мостчета и перила над река Маарата се достига до водопадите. Те извират от едноименната пещера на около 20 м. над тях и това им е хубавото, че не пресъхват ни зиме, ни лете. Името им идва от близкото село Крушуна, което пък според легендите е кръстено на вид сокол – черна каня – което на руски е коршун. По течението на река Маарата могат да се видят разнообразни карстови форми – въртопи, кари, валози, ждрела, пропасти, пещерни галерии и зали. Провирайки се между чупките на красивия лабиринт от пещерни галерии, изцяло покрити с идеално бели, натечни образувания, наречени „Лунно мляко”, речните води се процеждат през уникална бигорна решетка, изливат се във водопада като живописно пръскало и се спускат надолу в поредица от водоскоци, прагове и езера.
Трасирани пътеки с мостове и стълбички се извиват покрай пръските на каскадата и отвеждат до две наблюдателни площадки – под и над Пръскалото.
Не случайно в тази част на Предбалкана през Средновековието е имало монаси-исихасти, чието основно единение с Бога се осъществявало чрез пълно мълчание и съзерцание. Те поставили началото на Крушунския исихастки и духовен център с килии, издялани в скалите.
Лошо впечатление ми направиха струпаните сергии малко преди да се тръгне по екопътеката към водопадите. Може да ви прозвуча като еретик, но за българина основен постулат е, че битието определя съзнанието. Нищо ново, ще кажете, но друго имам предвид. Ние, българите, сме свикнали за добро или за лошо – тумбакът да ни е пълен. Даже в изконните ни обичаи при правене помен на покойните ни роднини на гробовете се спретват трапези за упокой и засищане на душите им, докато на душата са й нужни обич, почит и уважение, а докато е жива и в тялото ни – да се нахрани с красота. Най-много едно цвете и какво повече? Но не, дори при вдишването на такава красота като дантелената мъгла от пръски при водопадите, после трябваше да дишаме и пушека на скара, както и да слушаме напъните на някаква пишман певица.
Както и да е. Нищо не можа да развали удоволствието ми от този прекрасно и пълноценно изживян ден, изпълнен с позитивни емоции, слънчево настроение и прелестните гледки от природата на България.
Прибрахме се вечерта у дома с ясното съзнание и гордост, че сме едни от стопаните-собственици на това райско кътче от земята ни, благословена от Господ.
цитирай
3. varg1 - Вътрешността
11.09.2015 09:15
и бункерите в паметника на българо-съветската дружба във Варна.Това се случи на 1 май и беше много чудесно тъй,като цареше почти пълен мрак и аз хем си светех с телефона хем снимах с фотоапарата.
цитирай
4. shanka - Слънчогледите
12.09.2015 15:05
Като софиянка би било странно да не кажа "Разбира се, Копитото - там на Витоша". И въпреки, че е едно много прекрасно място, все пак не е "най" в моята класация.
Щом става въпрос за най-красивото място - слънчогледовите поля при крайните квартали на Враца, през деня, когато гледат точно на горе към слънцето, обедно време. В първия момент - нищо особено, но при една по-дълга разходка в полето, когато градът се изгуби от поглед - ето там е истината. След 10 минути вървене изведнъж човек се озовава сред едно поле изпълнено само с щастие и слънчогледови семки, сред жълто, по-жълто и от слънцето!
А когато се озовеш там привечер, единственото което виждаш е една красива смърт, въпреки знанието, че утре всяко цветенце ще се събуди отново да посрещне новия ден.
цитирай
5. travell - :)))))
13.09.2015 00:58
На устата ми е да кажа Терминал 2 на летището, но ще остана сериозен.
цитирай
6. myryam1960 - Здравейте!Ето и моето скромно ...
14.09.2015 09:42
Здравейте!
Ето и моето скромно мнение - пътеписът "ТАМ, ОТКЪДЕТО КОРШУНИТЕ ПИЯТ ВОДА" е уникален, завладяващ, като че ли неистински! Толкова осезаемо описание, детайлно и пунктуално! БРАВО!
Моето кратко "есе" на тази тема - Най-красивото кътче от България, посетено през лятната почивка е вълшебната Трявна и околностите й! Възрожденска Трявна, съхранила през вековете и съхраняваща духа на Българщината! За първи път я видях през м.юли 2015 г - доста късно, бих казала, в моя живот, но нали затова е и Българската поговорка "По-добре късно, отколкото никога!". Поради субективни обстоятелства посетих Трявна чак сега - през лятото на 2015 г. Не защото съм живяла в чужбина, като доста наши сънародници Българи - съвсем не! Дори до днес не съм излизала в чужбина - а съм на 55! Но затова пък съдбата към мен беше изключително щедра - дари ме с половинка - спътник в живота, чийто корени - родословни, с най-далечни данни, произхождат от селището "Колиби Иван Димов" край Трявна, близо до Белица. И затова нашето тазгодишно посещение на невероятна Трявна бе свързано и с търсене на родословните корени на съпруга ми. Разбира се открихме роднини, прекрасни хора, и това още повече запълни топлинката от Българщина в сърцата и душите ни! А днес, когато сме далеч от приказна Трявна, благодарение на интернет, всяка вечер в 22.00 часа се пренасяме "на живо" до часовниковата кула, за да усетим полъха на времето, в което е живял и се е вдъхновявал, за да създаде Българския шедьовър "Неразделни", един от колосите на Българската поезия - Пенчо Славейков!
цитирай
7. barin - мнение по въпроса
14.09.2015 22:45
Засега смятам Кромлеха при с. Долни Главанак,но иома колебание дали него да посоча. Красивите места в България са стотици
цитирай
8. josarian - Не напипа ли някъде мазната опашка на фюрера с лилаво сако и розови потури :)
18.09.2015 10:14
varg1 написа:
и бункерите в паметника на българо-съветската дружба във Варна.Това се случи на 1 май и беше много чудесно тъй,като цареше почти пълен мрак и аз хем си светех с телефона хем снимах с фотоапарата.

цитирай
9. crep - Няма най-красиво място в България.
23.09.2015 20:08
България е най-красива!
цитирай
10. emil60 - Тетевен
24.09.2015 21:03
За поредна, пета година, Тетевен!
цитирай
11. crep - Да, тук съм съгласна.
25.09.2015 14:17
Поклон на Тетевенския Балкан!
цитирай
12. bobi36 - Мелник - град с традиции, град на емоции
25.09.2015 15:53
Лятото със съпругата ми подсетихме красивото градче Мелник. Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански, на 175 км южно от София и само на около 30 км от границата с Гърция, на 437 метра надморска височина. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.
Мелник за мен и моето семейство е град, в който модерно и традиционно са се размесили: и все пак урбанното доминира. Тук времето е напуснало коловоза на природния цикъл и е намерило пролуки към дейностите извън принудата. Появило се е свободното време, време извън труда, време за общуване и за малки удоволствия: хората тук почиват, свободни са, сядат на моабет, както се изразяваше художника Митко Нинов. Създало се е и социалното пространство, в което изборът (на вид труд, на брачен партньор, изобщо на начин на живот) прави възможно разгръщането на индивидуалността. Това е една действително уникална ситуация, при която намаляването на населението и размера на селището не води до разпад на градската култура, която продължава да се възпроизвежда като канонизирано повтаря обичаите, нравите, дори самочувствието на „старите” баш-мелничани.
Мелник за мен е селище, което по редица чисто формални демографски и икономически критерии може да бъде определено като "селски тип". Същевременно там - независимо от всички обективни предпоставки (стопяващо се и застаряващо население; липса на индустриален и изобщо - на високо-специализиран труд; дефункционализиране и замиране на официалните институции) все пак се поддържа култура от градски тип. Това е един уникален феномен, при който урбанността се генерира не благодарение, а въпреки социално-икономическите условия.
Освен обичайните туристичесик обекти в Мелник, най-силно впечатление ми направи Църквата "Св. Антоний". Строена е през 1873 г. Вероятно върху останки от постара църква. Еднокорабна, едноапсидна, с галерия (женско отделение) в западната част. Според обстойния дарителски надпис е обзаведена и изписана през 1881 г. Изписването на църквата е дело на мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Стенописите са от много редките случаи, в които създателят изоставя спазваните с векове канони. Само изображението на "Богородица Ширшая небес" е създадено по канона. По останалите стени са изобразени драперии, цветя и гирлянди от цветя. Разкрепостеният дух на художника отразява съществена насока в късновъзрожденското българско изкуство - раждането на светските жанрове. Ценност представлява рисуваният дървен иконостас с резбовани двери. Подиконните пана са изрисувани с букети цветя. Естетическите виждания, отразени в декорацията на интериора, са типични за мелнишката местна декоративна традиция от средата и втората половина на XIX в. Иконите на иконостаса са изписани от Лазар Аргиров и негови помощници. Дело на майстора са храмовата икона на проскинитария и няколко царски икони, както и образът на св. Антоний от празничния иконостасен ред. Високи художествени качества има още рисуваният касетиран табан с изображението "Христос Вседържител" в централния медальон.
Но както всяко хубаво нещо си има и Мелник своето тъжно настояще. въпреки красотата и чочарованието на малките улички, на самобитността, на хубавото и руйно вино, градът опустява, малка капка на тъга в силната енергия на красивото. Мелник все още продължава да бъде генератор на градска култура: въпреки намаляващото население, което вече не се равнява и на една "махала"; въпреки неговото застаряване; въпреки преобладаването на преселници от селата. И вероятно градът щеше да продължава успешно да възпроизвежда заложената още в началото на 19 век градска култура, ако не беше започнала да се видоизменя структурата на труда в този град. От една страна, това е свързано с активизирането на селскостопанските дейности, с които хората по необходимост се занимават, за да оцеляват. Това изобщо е феномен на цялото общество в момента, който не е спестен дори и на столицата: там обаче гражданите се занимават с производство на зеленчуци и плодове извън територията на града, заминавайки през лятото във вилите си в селските местности. Така впрочем прави и баба Венера, която от години живее в София, но всяко лято се връща тук в Мелник: при спомените от детството си и при ... доматите. От друга страна, структурата на дейностите в Мелник се променя поради замирането на различни институции, които по-рано са гарантирали специализацията на труда и диференциацията му от сферата на свободното време: заглъхването на читалището, отпадането на медицинската служба и аптеката - всичко това прави селището неудобно: не само за жителите в него, но и за туристите.
Преодоляването на дългогодишната нагласа у европейските туристи, че България предлага предимно морска и зимна ваканция, предполага активна и точна информация в публичното пространство за възможностите на страната ни в алтернативния и в частност – в екологичния и био туризъм.
Същността на нашата българска гордост – природата, традициите и обичаите ни, историята и начинът ни на живот – имат изключителна стойност не само за страната ни, но и за света. Трябва да започнем да гледаме на тези ценности като на сравнително преимущество на България пред света, който страда от постоянна загуба именно на богатства, с които ние разполагаме. Мелник е бъдещето на туризма, градът на виното, на мечтите и на простия селски бит, свързан с романтика и спокойствието на човека!!!
цитирай
13. valeska - Тетевенският Балкан не се забравя...
02.10.2015 09:34
emil60 написа:
За поредна, пета година, Тетевен!

цитирай
14. dasy4 - Созопол!
08.10.2015 17:05
Едно наистина прекрасно местенце СОЗОПОЛ
цитирай
15. f873 - Не изтече ли вече по тайм-аут тем...
08.10.2015 23:25
Не изтече ли вече по тайм-аут темата?
цитирай
16. born - В България няма най красиво място. . ...
13.10.2015 11:28
В България няма най красиво място..Всички са красиви !
цитирай
17. atil - Шаннъка, край родното ми място. ...
26.10.2015 16:07
Шаннъка, край родното ми място. Имало е и скален манастир по някое време там.
Иначе Шан е синоним на Кан. Над него е местността "Чобан дермене"(Овчарска мелница) останало от времето на Първото българско царство. Когато за стадата се приготвяли зимовища. Под него тече р. Бели Лом(Арджа в миналото) по която има ло множество воденици. Именно в този участък е и последната "Анчоулта уденца", която работела и в първите години на "народната власт"..
Това е местността, от дясната страна долу в дерето е коритото на р.Бели Лом.
https://www.facebook/photo.php?fbid=622674057813385&set=a.541507215930070.1073741825.100002123894824&type=3&theater
цитирай
18. nina1950 - Най красивото кътче!!
02.12.2015 16:59
Лично за мен най красивото кътче е на 6км от Наречен.Казва се село Косово.Вече 7 години подред зареждам душичката си с чист въздух,тишина,която можеш да чуеш,ромон на поточе,полъх на дъхави треви.Малко райско кътче,където цивилизацията е стъпила на пръсти и сякаш се плаши от редкия звън на чанове.
цитирай
19. f873 - Няма да коментирам действията на напреко засегнатите които наложиха БАН
29.12.2015 19:16
Заради този пост
http://f873.blog/izkustvo/2015/12/29/igra-na-strtegii.1418472
цитирай
20. apostapostoloff - Най- хубавото място, което посетих през лятото, беше
31.12.2015 10:44
блогбегето. Това първо.

Второ: шмугнах се между краката на една баджаклийка и там също така беше много хубаво.
цитирай
21. eyanko - „Най-красивото място в България, което посетих през лятото“
12.01.2016 19:51
Здравейте! Аз съм ново-регистриран в блога, така че ще ме извините ако не правя нещо както трябва :) Вече в продължение на доста години, започвайки от 2008-ма, ние с моето семейство, а понякога и с други приятели прекарваме лятната си отпуска обикаляйки из страната. С гордост мога да кажа, че доста места сме посетили и сме събрали огромна част от печатите в книжките на НТО. Миналото лято обиколката ни беше из Източните Родопи. За една седмица обиколихме доста места, но аз лично, освен от красивите меандри на Арда, останах най-впечатлен от Дяволският мост близо до село Дядовци! Слизайки по пътя, започна да се чува шума от реката и изведнъж невероятната гледка, която се откри пред нас ни плени! Знаехме историята за Шейтан кюприя и как по него е минавал римският път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Но не бяхме очаквали такава пленителна гледка на това диво място. Когато минете по моста, пътека извежда от обратната му страна и може да се види моста и от другата посока. Може би защото беше средата на юли, Арда не беше много пълноводна, но пък това определено помогна да се види моста в пълната му красота. Разбира се, направихме така, че да бъдем там точно по пладне :) Е,не видяхме дявола, но пък направихме много снимки, на които след това го търсихме! С удоволствие ще ги споделя с Вас, стига малко да "задобрея" в правилата и възможностите на блога. В близост до моста има изградена голяма и хубава беседка с маси, пейки и голямо каменно барбекю, така че който има желание може да си направи страхотен пикник непосредствено до тази красота! Само нали си знаете: боклуците обратно в торбите и в най-близкото кошче :)
цитирай
22. tres1 - точно така е
14.01.2016 12:09
https://www/watch?v=Bq_8uhJ6zgo
цитирай
23. morskipesni - Не е добре
19.01.2016 09:16
Мълчете си за хубавите места- когато станат "обществени", вече не са хубави. Особено ако до "мястото" стигат коли (АТВ, мотори и др. пръдливо-смрадливи чалга озвучени талиги). Аз допуснах грешка, в своята книга с разкази описах местата с имена и маршрути. После години ходя по същите пътеки, само за да чистя от боклуци.
цитирай
24. venercheto - vestavestalka,
28.01.2016 22:56
благодаря ти за прекрасната идея!
цитирай
25. tres1 - Ех Родино
12.02.2016 20:51
https://www.youtube/watch?v=OWt09WApJH8
цитирай
26. tessayoungtyty - ТАМ, ОТКЪДЕТО КОРШУНИТЕ ПИЯТ ВОДА
14.02.2016 09:46
Видя ги куршунските водопади и мога да кажа само Лал ^^
цитирай
27. hapvam - Китна и старинна Трявна
22.03.2016 16:49
това е прекрасно кътче от България, ако не сте ходили не пропускайте да изживеете една незабравима семейна ваканция

http://kadevbg

цитирай
28. dimona - dimona - НА ЧЕРЕПИШКИЯ МАНАСТИР
27.03.2016 14:59
НА ЧЕРЕПИШКИЯ МАНАСТИР

От преди пет години се канехме да отидем на Черепишкия манастир , но все не ни се удаваше случай . Ту правели ремонт на килиите , който се проточил , или пък през зимата не можели да осигурят отопление на стаите за гости . Едва през септември , миналата година , прекарах два незабравими дни там. Дали от многобройните легенди , които обвиват , като призрачна мъгла , това кътче от Врачанския Балкан или незабравимата красота на меандрите на Искъра , но то вълнуваше въображението ми още от моето детство , когато колекционирахме цветни картички . На една такава картичка от висока скала беше заснет Черепишкият манастир , сгушен край реката , на фона на отвесните скали на Искърското дефиле . За тази гледка Алеко Константинов бе възкликнал "Какво , Швейцария ли ?! " , а Иван Вазов митарствал из района за да открие спомените за ботевите четници ...
Историята на манастира се спотайва в далечните векове на Второто българско царство , когато според една легенда тук е последната битка на цар Иван Шишман с османските завоеватели , а черепите на убитите войни са заровени на мястото на сегашната обител . В тяхна чест манастирът е наречен "Черепич" . Черепишкият манастир се намира на две километра югозападно от село Лютиброд , община Мездра и е едно енергийно заредено място от автентичната България , която ние сме загърбили . В пътеводителите за него пише , че можете да го изберете за нощувка само в краен случай . Килиите в манастира не предлагат оня съвременен хотелски уют , на който сме свикнали , но имат баня . Игуменът и монахът какво могат да направят с четири ръце , а и всичките приходи отивали във Враца.
Всичко , което е направено по ремонта на сградите било с волните дарения и доброволния труд , природата сред която е построен е невероятно красива и неповторима , той е чудесна база за краткосрочни преходи и бягства от шума и суматохата на големия град .
В близост са и доста исторически обекти , включени в 100 НТО . В село Скравена е паметник -костница на дванадесетте ботеви четници , начело с Георги Апостолов , убити в местността "Рашов дол" - в близост до Черепишкия манастир .
Не е далече и къщата на баба Илийца в село Челопек , за която Иван Вазов е написал историческия разказ "Една българка" . Не е далече и манастирът "Седемте престола" , близо до село Осеновлаг , едно прекрасно място , където Вазов е създал стихотворението си "Клепалото бие" , което се отнася за едно от поредните опожарявания на Черепишкия манастир .
Манастирът е любимо място не само на патриарха на българската литература , а и на Алеко Константинов и Никола Вапцаров . А преданията разказват , че през кърджалийското време из пещерите наоколо се е подвизавал и Софроний Врачански .
Няма посетител на манастира , който да не поседне на миндера на Вазовата тераса , където писателят е обичал да пие кафето си , заслушан в шума на реката и зареял поглед в отсрещните бели скали , а на тръгване да не удари клепалото за здраве , както е адетът . В Черепишкият манастир е устроен "Вазов кът" и "Алекова алея " . Манастирската черква е от края на 16 век , а стенописите са от 17 век , от втората половина на 19 век и от 1941 година .
Тръгваш си "заредил батериите" с чистота и свежест , обогатен с поезия и нови впечатления ...
цитирай
29. prosvetlenie - България!
30.05.2016 07:16
Да се пише името на родината с малка буква е неуважително!
цитирай
30. mihala - Е, сетих се кое е най-убавото. До мен ...
01.07.2016 17:18
Е, сетих се кое е най-убавото. До мен да е най- доброто същество.
цитирай
31. dobronameren - За кое лято става дума?
04.09.2016 18:19
Защото темата на блог-вълната е неизменна - и зиме и лете! - от 2014 година насам?
цитирай
32. sashocz - СТАРА РЕЧКА
25.09.2016 09:53
едно село в балкана СТАРА РЕЧКА всяка година ходя мястото е невероятно чиста природа реки водопади
цитирай
33. milenablog - През лятото бях в Кюстендил
02.10.2016 03:04
Много ми хареса. Хисарлъка, картините на Владимир Димитров-Майстора, римските терми и баните. Има много забележителни неща, които не успях да посетя.
Пейзажите, откриващи се пред погледа, са прекрасни.
цитирай
34. lightsaber123 - Меандрите
19.10.2016 11:12
на река Арда. Изумително и магично място.
цитирай
35. sidhaarta - Кое е най-красивото място което сте посетили...
05.11.2016 19:57
Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10).
цитирай
36. syperstore - Най-красивото място за мен беше ...
18.11.2016 10:47
Най-красивото място за мен беше Връх Вихрен. Не може да се опише с думи. Хора, идете там.
цитирай
37. anitta - Най-красивото място, което посетих това лято.
27.11.2016 16:01
Това е Болата, залив в северното Черноморие, до нос Калиакра. Най-вълшебното кътче от Черноморието, на което съм била. Хубавото е, че все още е запазило естествения си вид и хората, които го посещават се стараят да го запазят. Е, не че няма и мърлячи, както и такива които си паркират колите на самия плаж, но все пак мястото запазва своята магия. Ако не сте ходили - посетете го и не хвърляйте боклуци по плажа и във водата. Разходете се и по скалите има пътечки, може да стигнете и до нас Калиакта. За мен това място е вълшебно, водата е бистра и спокойна, пясъкът налко сбит, но чист.
цитирай
38. wqpwqp - Кръчмата на Вальо. . . Толкова ху...
29.11.2016 11:01
Кръчмата на Вальо... Толкова е хубаво, че я посещавах всяка вечер...
цитирай
39. apologetic - Моля Ви, този въпрос е интересен, но ...
23.12.2016 09:20
Моля Ви, този въпрос е интересен, но може да доведе до засилен интерес към въпросното място и до неговото унищожаване от човешка ръка. Нима цялата земя на България не е красива - всяко кътче носи незаменин чар и опиянение.
цитирай
40. ganini - Родното място на др. Живков!
07.01.2017 20:00
И Моцартовите музикални празници!
цитирай
41. potrebitelski - Българското Черноморие
12.05.2017 10:00
Созопол, прекрасни гледки и Стария град!
цитирай
42. zlatinamanolova - Информативно
08.08.2017 15:13
Здравейте, до кога е срока за участие :)
цитирай
43. tres1 - за просвещение
22.08.2017 15:02
https://www.youtube/watch?v=xuNNU-UQjKI
цитирай
44. rosiela - Всички по-горе описани места съм ги посетила и съм се възхитила
12.09.2017 21:50
Моето най-красиво място обаче остава Симеоново. На моята вила.
Витоша е полегата планина, мека и красива. Рядко бурите са зловещи. Над нас е едно приказно място - Езерата. Три на брой, с кокетни удобства от дърво наоколо , лежащи столове и възможност за безплатен плаж.
Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Железница, Ярема, Плана - красиви места по протежението на една линия, са осеяни с манастири и от прекрасен по - прекрасен изглед към София. Не само това. От няколко жени знам, че това са ангелски места. Тук бродят невидими ангели. Тук възмездието, а и вдъхновението идват много бързо.
Над моята вила, по върхарите на Витоша, често се виждат летящи космически чинии на извънземни и мнозина знаят, че някъде горе те имат база.
Нощем звездите са особено едри и митични.
Озеленител на парка Витоша и негов екостратег беше мой съсед по вила, особено активен до стари години агроном, който вече е покойник. Завеща ми дар един еделвайс да ме пази, хербаризиран и го съхранявам в дома си в София с много обич към него и към паметта му.
Симеоново има и леки, без стръмнина , пътеки нагоре към планината.
Местните не са лоши, практични са, но и услужливи. Бистричани и те са така.
Един кът от България, който има специално място в сърцето ми и който се отличава от хиляди други. Красива е България, но Симеоново и околностите - райско място от ръцете на Бога!


12 септември 2017т., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
45. kolewa - И еко пътека до село Иванча е много приятна и тиха!
05.01.2018 11:57


Намита се тук : http://zabelejitelnosti/забележителности-малките-големи/село-иванча/
цитирай
46. nikolina358 - Побити камъни
28.03.2018 11:50
Още, сме месец март 2018 и до момента посетих Побитите камъни до Варна, беше прекрасно изживяване.
цитирай
47. abitofromance - хмм
29.03.2018 20:53
Най-красивото място което аз съм посещавал а съм посетил доста забележителности в българия или поне кое на мен лично ми хареса най-много беше в Габрово на етъра.
цитирай
48. ahmed83 - fero
16.07.2018 15:55
Na Rilskite ezera e nai-krasivoto I bojestveno mqsto na zemqta!
цитирай
49. ahmed83 - fero
16.07.2018 15:55
Na Rilskite ezera e nai-krasivoto I bojestveno mqsto na zemqta!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blogvalna
Категория: Новини
Прочетен: 532247
Постинги: 42
Коментари: 550
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031