Аз нямам толкова любови,
та в книгата на Казанова,
да пишат всичките обнови,
разтърсващи ме до основа.

Но който бил е с мене знае,
че негова си е вината,
че аз не изоставям никого,
обаче соча му вратата.

И още - знае си мотива,
не може нищо да се сърди,
и мъжка гордост не отърва
сам да помоли да се върне,

да си поправи всички трески,
да знае що е извинение,
Да чака аз да го прегърна,
като едно боготворение,

това не може да се случи.
И после идва самотата.
И стиховете ще научи,
и наизуст ще ги пресмята.

Издигнал се на педя свише,
след като с мене е общувал,
той радва се, че още диша,
защото във любов денувал,

денувал, още и нощувал,
и питал се хиляда пъти,
защо на глупости слугувал,
вместо да бъде цар в играта.

   8 януари 2016г.,София

Автор: Росица Копукова