Търся я там нейде в нощта,
 изгубил всяка капка надежда,
 гледам как бавно догаря свещта,
 огряваща пътя по който смъртта ме повежда

  Най-после там нейде открих я
  там нейде в пуста тъма
  и тя мигом ми подаде 
  своята топла греховна ръка

  Отведе ме там негде цял в сирот и мъка облян,
  отдадох се аз на нейната нежна милувка
  впи устни жарки в мен
  за последната най-сладка целувка
  и прекара писеца изкусно през моя гръклян

  Литна духът на поета проклет
  от перо и мастило поробен
  сега гние там нейде в пръстта 
  там нейде в пръстта студена заровен