Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2017 16:49 - Първите стъпки на една страшна война - боевете при Злетово
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3862 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.08.2017 16:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

www.bghistory.info

Балканският съюз, който удиви Европа и върху който толкова много надежди бяха възложили някои, този съюз живя от ден до пладне. Защото той изигра само за половин година ролята си. Той бе съставен, за да се събори Турската империя в Европа, за да се изпъдят турците от известни места. Това бе сторено от българските селяни само за един месец. Турците бяха прогонени до вратите на Цариград и там бяха здраво залостени. В същото време, когато България се нае почти сама да разреши най-трудната задача и я изпълни бляскаво, останалите й съюзници направиха по една военна разходка из Македония, Санджа, Епир и Тесалия и следд не твърде значителни кръвопролития се настаниха удобно в окупираните от тях места.

Сърби и гърци, които окупираха Македония- страна населена най-вече с българи – не пожелаха да я опразнят. Те се настаниха там, като у дома си и не даваха никакъв вид, че ще я напуснат доброволно. Ясно бе, че балканския съюз е достигнал вече своето отрицание.

Разположението на армиите в Междусъюзническата война е следното:

1-а армия (главнокомандващ - ген. Кутинчев) – разположена от Видин до Берковица; 3-а армия (ген. Димитриев) – около Цариброд и Трън; новосформираната 5-а армия (ген. Тошев) – около Кюстендил и Радомир; 4-а армия (ген. Ковачев) – между Струмица и Щип; и 2-а армия (ген. Иванов) – между Кавала и Дойран. Конната дивизия, останала сравнително безучастна в миналата война и този път е изолирана в най-северната част до Дунава да пази фланга на 1-ва армия, също така има и малка българска част изолирана в Солун. При това положение не остават никакви сериозни военни ефективи, които да бъдат разположени срещу Румъния и Османската империя. По този начин източната и северната ни граници са оставени съвсем оголени и без защита, с илюзорните надежди, че Русия и/или Австро-Унгария няма да позволят да бъдем нападнати по тези направления.

Сръбската армия (ген. Радомир Путник) успява да вдигне 348 000 бойци за войната срещу българите, част от тези сили първоначално са разположени и около все още нелокализираната албанска граница. Ген. Путник разделя армията на 4 оперативни групи:

В Македония сръбските 1-а и 3-а армии формират най-мощната Южна група. 1-а армия (главнокомандващ – принц Александър) е позиционирана северозападно от Скопие. 3-а армия (ген. Янкович) – около Велес. Сръбската 2-а армия (ген. Степанович) съставя Централната група, в нея са същите тези войници, които доскоро са воювали заедно с българите при Одрин, но сега се изправят срещу тях в района на Пирот. Северната група е съставена от Тимошката армия (ген. Арачич).  Западната група е съставена от около 20 батальона и позиционирана около албанските планини.

Черна гора (главнокомандващ – крал Никола) се включва във войната срещу България с една пехотна дивизия в състав 12 802 души, които се бият заедно със сърбите. Една черногорска бригада се присъединява към сръбската 3-а армия, а другите две бригади – към 1-а армия.  Черногорците реално нямат никакви спорове и конфронтации с България, но крал Никола решава да изпрати войски в подкрепа на сърбите в замяна на което впоследствие те да му отстъпят по-голяма част от Новопазарския санджак, който да  се подели между двете държави.

 

 

Началото на войната

 

Още на 12/25 юни в София са получени сигнали за сериозни стълкновения между българи и сърби близо до Щип по поречието на река Злетовска. 

Българското правителство незабавно предупреждава Русия, че това може да предизвика война и че трябва да се сложи край на сръбските изстъпления над българското население, извършвани пред очите на българските войници в близост до българските позиции.  Два дни по-късно ген. Иванов изпраща известие за сериозни проблеми и с гърците, които очевидно се опитват да провокират българската армия. Тези действия на сърби и гърци могат лесно да се обяснят, тъй като двете държави се опитват да представят България като агресор и по тази причина всячески се стремят да предизвикат българите на фронта.

На 15/28 юни ген. Михаил Савов издава заповед на 17/30 същия месец 2-а и 4-а армии да предприемат офанзива, за да се покаже на бившите съюзници мощта на българската армия. Сърбите това и чакат и просто поставят дата на отдавна готовия Манифест за обявяване на война срещу Царство България. На 18 юни/1 юли българското правителство заповядва прекратяване на военните действия, но вече е твърде късно, тъй като Сърбия и Гърция са получили така дълго чакания повод и вече могат да започнат война против България.

Новата страшна война почна. Наложената от сърби и гърци за постигане на своите аспирации, тази война е олицетворение на непознати и нечувани ужаси. Първите стъпки от тази война със сърбите са сраженията при Криволък.

 

Боевете при Злетово

Първите боеве от новата сръбско-българска война станаха при село Злетово. Боевете се водеха от 12 юни 1913година в продължение на няколко дни. Отначало те минаваха като прости „инциденти“ които, обаче не закъсняха да се разразят в истинка изтребителна война.

Противникът, който заемаше височините при Емирица и Злетово, бе обхванат от някакъв бяс. Постоянно ни безпокоеше и предизвикваше престрелки. Един сръбски войник, пленен от славната дружина на ротмистър Атанасов на 13 този месец, разправяше, че техните имали заповед да се държат крайно предизвикателно и да се стараят постепенно да ни изтласкат, чрез инциденти, назад от линията, която охранявахме. И това те вършеха ежеднвено. Но скъпо им костваше. Нашите македоно-одринци се държаха мъжки и зле заплащаха плашливите като мишки сърби. От 12 юни ежеднвено престрелките продължаваха, винаги предизвикани от сърбите.

На 15-ти престрелката бе ожесточена. Сърбите дадоха около 15 убити и между тях един капитан. Това ги ожесточи и те се опитаха да ни изтласкат от позициите. Не успяха и отстъпиха в безпорядък. В отстъплението си те извършиха убийства и насилия над беззащитното население в село Злетово, част от което и опожариха. Това накара нашите постове да атакуват селото и помогнат на бягащото население. След изгонването на противника нашите пак се звърнаха на старите си позиции. В това време сърбите получиха няколко роти  в подкрепление. На 15-ти и 16-ти бяха крайно ожесточени и откриваха огън по всеки човек, който им се мернеше. В резултат на това падна убит един овчар и двама власи бяха ранени. Нашите бяха въздържани и твърде рядко отговаряха на огъня им.

На 16-ти след обяд по целия фронт на противника срещу нашия, особено към Емиришките позиции се забелязаа от нашите постове голямо движение на войски. Явно бе, че противника се готвеше за нещо по-решително и по-сериозно. В отговор на това ние усилихме охраната, като вечерта на същия ден на линията излезе скопската дружина в резерв на солунската, която заемаше охраната към Емирица.

На 17-ти с.м. към 3 ч. ние бяхме вече в бойната лния. Още не бе се зазорило и противникът започна да се спуска към нас в малки патрулни вериги. Открихме огън и спряхме настъплението им. Скоро зад тях се показа цяла дружина, която се опита да продължи настъплението. Завърза се силна престрелка, която от минута на минута вземаше характер на сериозно сражение. Към 7ч. се обади и неприятелкстаа артилерия. Този час пристигнаха и нашите горски топчета. Към 9 часа противника отстъпи в паническо бягство, като остави в ръцете на храбрите солунчани позициите си, палатки, около 30 пушки, 14 убити, 27 ранени и 6 пленници. Нашите жертви бяха незначителни. От Солунската дружина падна убит един ротен командир и трима доброволци.

Противникът се спря на върха Парадли, до десния фланг на Султан-тепе, ние останахме на сръбските позиции. Солунската дружина остана да ги охранява, а скопската, преследвайки противника, се изкачи дори до самия връх Парадли.

От този момент до сега от ранни зори до късна нощ, сражението между нас и сърбите е непрекъснато и най-ожесточено. Боят е ужасен и много кръвопролитен. Унищожихме много стотици сърби, около стотина пленихме, от които обаче 50 сами се предаддоха.

И прави впечатление, че сръбските войници не искат да се бият и за това се предават.

Те ужасно ругаят Пашич, краля и престолонаследника си. Но между тях има и фанатици, които се бият отчаяно. От наша страна убитите и ранените в сравнение с техните са малко.

Нашето опълчение изнесе, и до този момент изнася, отчаени и неравни боеве. Противникът е пет пъти по-многочислен от нас. Срещу всяка наша дружина той има цял полк. Пък имат и отлично укрепени позиции. Местността им е добре позната и войниците им са обучени специално за боевете по тези места.

Оръдията и пушките бълват огън денонощно. Главите ни се обърнаха на шиник. Един други не можем да се познаем, лицата ни са облепени  с кал и са черни от барута. Освен тези силни и неравни боеве, извършихме и силен поход през непроходими балкани, които атакувахме. До този момент, що е почивка и сън – не знаем. И да се храним дори не можеем. Не че няма какво да се яде, но боят поглъша всичкото време. В окопите лежим и гризем сухари или корав хляб. Към всичко това прибави и ужасния студ по тези високи балкани. Особено през нощта. Спим в окопите без никакъв заслон и завивка, а последните дни и две нощи ни валя и хубав дъжд.

image

Вчера през нощта и днес , сърбите атакуват  позициите ни вече три пъти и ги отблъснахме със страшни загуби за тях. Всяка една от тези атаки има струва едно върху друго по 300 души вън от строя, от които повечето убити. И ние дадохме доста жертви.  Въпреки всичко, духът между опълченците е непоколебим. Макар и не мигнали 4 нощи, те все още са бодри и жадни за бой. Това е лошото само,че не можем да преследваме разбития прротивник и да настъпваме, защото сме ужасно изнурени. Бригадата на храбрия посполковник Николов, която извърши всичко това и още веднъж прослави опълчението, не може в никакъв случай да влезе в настъпление. Повече от геройски е и това, че тя може още да задържи противника и да отблъсва стремителните му и ожесточени атаки.

Нашата дружина, скопската, от момента на започването на сражението до този момент, когато под град от куршуми и гранати пиша това писмо на съндък от патрони, непрекъснато се бие, следд като извърши усилени походи  и две отчаени атаки на два различни ужасно стръмни и непреходими върха. С хиляди гранати и милиони куршуми се изляха върху нас. Дадохме доста жертви, но се бихме храбро и възложените ни задачи изпълнихме бързо и отлично. Дружинният ни командир, капитан Пожарлиев, един отчаян храбрец, се бие в първите редове отчаяно, наред с първия редник, а неговият пример увлича всички. И началниците са винаги в първите редове. За щастие, от последните всички са здрави и живи.

 

Изъ вестник „Дневникъ“

http://1913.nauka.bg

image

Иван Пожарлиев е роден в Енидже Вардар (Па̀зар), днес Яница, Гърция на 14 септември 1868 година. Брат е на войводата Тома Пожарлиев. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[След това завършва Военното училище в София в 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В средата на 1902 година Иван Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг заедно с върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други.През есента на 1902 година поручик Пожарлиев участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.

По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение.[4] През Първата световна война е дружинен командир в 63 пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си. през 1918 г.

В 1941 година като председател на Ендижевардарското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира на 16 август 1943 година в София, а неговият племенник поручик Петър Томов Пожарлиев загива през март 1945 година като български войник през Втората световна война и е погребан във военното гробище в Харкан, Унгария.

 

Македоно-одринско опълчение

image
Офицерите и военните чиновници на Македоно-одринското опълчение в 1912—1913 година

 

    Първа Дебърска дружина е съставена само от дебрани, тъй като те първи пристигат на сборния пункт, и преди още останалите доброволци да са се появили, формират своята дружина, подразделяйки я на роти и взводове. За неин пръв командир е назначен подпоручик Дянко Караджов.

    Втора Скопска дружина с командир подпоручик Иван Минков се създава от доброволци от Кривопаланското, Кратовското, Кумановското и Скопското братство.

    Трета Солунска дружина е сформирана от доброволци от Щипското, Серското, Драмското, Солунското и Кукушкото братство. Командир на Солунската дружина е ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков, от Сухо, Солунско.

    Четвърта Битолска дружина включва доброволци от Битолското, Прилепското и Тетовското братство. Неин командир е капитан Владимир Каназирев[4].

    Пета Одринска дружина е съставена от емигранти, обединени от Одринското, Разложкото и част от Горноджумайското и Петричкото братство. За временен командир е назначен фелдфебел Радул Канели.

    Шеста Охридска дружина се формира от 1-ва рота на Крушевското братство, 2-ра рота от Костурското, 3-а рота от Охридското и 4-а рота от Охридското и Кичевското братство. Командир на дружината е поручик Константин Мановски.

Щабът на 12 битолска дружина, начело с капитан Владимир Каназирев, и кметът на Шаркьой в 1913 г.

 

Успоредно с шестте опълченски дружини през октомври 1912 година под ръководството на капитан Стоян Величков в основни линии приключва и формирането на инженерно-техническата част. В състава ѝ влизат инженерно, сигнализаторско, хелиографно, телефонно, велосипедно, мортирно, минноподривно, химическо, електрическо-монтьорно и обозно отделение и механическа работилница. Съставът ѝ постепенно се увеличава, за да достигне към момента на разформироването на Македоно-Одринското опълчение през 1913 година до 268 души.

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908440
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?